Полезно
7 СТЪПКИ
за по-успешна и бърза адаптация към детската градина
1. Синхронизирайте правилата
За да се адаптира по-добре детето, вкъщи трябва да се подкрепят същите правила, каквито го очакват в градината, а именно – да се подреждат играчките след игра, да се храни на масата, а не пред телевизора, да се поддържа ред.
Често самите родители са хаотични, нямат създадени навици и затова и децата стават такива. Детето много лесно ще научи, че едно е изискването към него в градината, друго вкъщи и съответно няма как да се очаква промяна в поведението. То винаги ще предпочита по-лесния вариант. Дори и към него да се поставят правила, то няма да ги спазва, ако вижда, че примерът, който дават родителите, е противоположен. Единственото, което бихте предизвикали, ако изведнъж започнете да му поставяте граници, е реакция на съпротива. То ще усеща, че родителите му не вярват истински в изреченото, че се създава двоен стандарт. Негативизмът ще се насочи не съмо към тях, но и към правилото. Затова поне половин година преди стартиране на детската градина мама вече не бива да върви сама и да прибира играчките и пантофите. Важно е детето да вижда как всеки си подрежда собствените вещи и че има еднакви последствия за всеки вкъщи, ако не се спазват правилата.
2. Упражнявайте раздяла
Започнете да се разделяте с детето първоначално за кратко, а след това за по-дълго време. Ако детето от раждането си е отглеждано само от майката, известно време преди да тръгне на градина трябва да започне да свиква с нейното отсъствие. Оптималният вариант е да бъде оставяно за няколко часа с друг близък човек, но ако нямате на кого да го оставите, може да се възползвате от услугите на детски парти центрове. Първоначално присъствайте на заниманията му, постепенно излизайте за половин-един час, докато то свикне с факта, че дори и да ви няма за известно време, бързо ще се върнете и никога няма да го изоставите. Изпращайки го на детска градина, тръгвайте без да вдигате много шум – все едно, че е нещо не кой знае какво. Забавянето подхранва надеждата, че няма да тръгнете.
3. Създайте си ритуал за сбогуване
Ритуалите действат успокоително (дори на възрастните), тъй като многократното повторение ги превръща в познати и сигурни неща. Това може да е специална целувка, помахване, жест, който е таен и само ваш.
4. Поддържайте позната обстановка
Mесец преди тръгване правете редовни обиколки в двора на градината или около нея. Помолете персонала да ви допусне да се разходите в сградата за няколко минути преди първия ден.
5. Ролята на „преходния обект”
Нека през първите дни детето да взема със себе си любимата играчка, чието присъствие да го успокоява. В случай, че в градината не разрешават да се внася такава, може да му пъхнете в джобчето кърпичка, която да ухае на вас - вместо да я парфюмирате, просто я носете известно време в себе си или я сложете под възглавницата си за няколко нощи. Когато има нужда от вас, детето може да си я гушне, да ви усети и чисто символично вие ще бъдете винаги с него.
6. Не отстъпвайте
Веднъж щом го заведете до входа на градината, не се изкушавайте да го вземете след десет минути. Дори и след като влезе, а вие обикаляте нервно наоколо и чувате, че продължава да плаче, не се поддавайте на паниката. Веднъж постигнало успеха да ви разколебае, гарантирано е, че ще опитва винаги и така успокояването му от страна на персонала става още по-трудно.
7.Спокойствие и позитивизъм
Важно е все пак да имате доверие в учителите, които ще се грижат за детето. За да бъдат на такава позиция, те са преминали през специален подбор, отговарят на необходимите изисквания и имат умения да се грижат за малки деца. Вашето безпокойство и непрекъснатото разпитване за начина, по който се грижат за детето ви, само доказва неспособността ви да се доверите и да предадете контрола върху него в ръцете на друг значим възрастен.
7 игри, които гонят стреса
Как да успокоим детето, когато е превъзбудено
Седем терапевтични игри, които може да организирате в дома, ще ви помогнат да успокоите превъзбуденото дете и ще го разтоварят от стреса.
Ето предложенията, специално подбрани от детски педагог и психолог.
Игрите са най-простият начин детето да опознае света. Те му помагат да възприеме поведенчески модели и да се справя в сложни ситуации. Те са начин и да поправи и грешките си.
Играта може да помогне на хлапето да се успокои и да приеме случващото се, ако то е попаднало в стресова ситуация.
- Игра на къща
Всяка място, в което детето може да се скрие в къщата (дори да имате само 2 стаи), му помага да възстанови личните си граници, да се успокои, когато е развълнувано или, ако е емоционално претоварено, тревожно или пък силно уморено. Особено, когато хлапето не се чувства в безопасност.
Така че осигурете на малчугана скривалище в дома, дори не едно, а няколко. Може да е къщичка от картон, палатка, ъгъл под масата или кътче в някой гардероб ….
2. Като бебе в „корема“ на мама
Децата обичат мама да ги вземе на ръце, да ги полюлее сякаш са малки бебета. Има такива, които преди да заспят, се пъхат под одеялото, и казват: “Аз съм в твоето коремче“.
„Коремът“ на мама ги спасява, когато не се чувстват напълно защитени и в безопасност. И когато жадуват за повече внимание и любов. Това често се случва след раждането на второ и трето дете в семейството.
Включете се в играта. Разрешете на детето да се гушка с вас. Хлапетата не са готови да са самостоятелни и все още имат нужда от топлината, ласката и защитата на родителите си.
- На пашкул
Тази игра прилича „на къщата“, само че този път тя е много тясна. Може да повиете детето в шал или в одеяло като бебе.
Може да му предложите да е „гъсеница“ в пашкул и да се събуди като пеперуда. Нека изиграе раждането на пеперудата.
Тази игра помага на детето да се справи с преумората. Тя е от особена полза, ако детето е изплашено от нещо.
Подходяща е за вечерни забавления, особено, когато подготвяте детето за постъпване в детска ясла или в градина.
- Ти си сандвич
Играта е подходяща за малчугани, чиято тревожност избива в хиперактивност, за тези, които не могат да се успокоят вечер, когато си легнат в леглото и непрекъснато подскачат и стават, за преуморените, които непрекъснато са на контра и противоречат на родителите си.
„Сандвичът“ помага на детето да почувства своето тяло. И плюсът на тази игра е, че мама или татко отделят на детето максимално внимание, а това му връща спокойствието и увереността в себе си.
Лесно е да направите хлапето на „сандвич“ – сложете главичката му на възглавницата, или между две възглавници, завийте го внимателно с одеяло, за да го превърнете в „хлебче“ . След това намажете хлебчето с масло – като нежно масажирате детето и го галите по гърба, ръцете и краката. Разказвайте му с тих глас какво правите в момента.
След това сложете върху хлебчето, сиренце (още една възглавничка), отново го намажете с масло – като нежно го масажирате …
И накрая „ам-ам“ – изяжте сандвича. Като нежно го похапнете по бузките и ушичките.
Галете детето и му се усмихвайте. Не бързайте да го освободите от одеялото и възглавниците, докато то само не поиска да излезе.
- Люлка
Детето е възбудено, тича из къщата, скача по леглата. Искате бързо да го успокоите, за да се захване с някаква друга работа или да го приготвите за сън.
Полюлейте го като в люлка.
Сложете го да легне на леглото и го претъркулете с одеялото надясно и на ляво. Ако детето е доволно и се успокои, го гушнете до себе си.
Ако капризничи и се съпротивлява, го освободете от одеялото.
Но пак го търкулнете със закачка, за да го пуснете на „свобода“. Възможно е този път да му хареса.
- Месим баница
Тази игра доста прилича на „сандвича“. Целта на „месенето“ е детето да усети тялото си и да възстанови изгубения контрол.
Тази игра е подходяща в периода на адаптация към детската градина или, когато денят на хлапето е бил натоварен с много нови емоционални преживявания.
Мачкайки телцето му като тесто, вие леко разтягате ръцете му на горе, масажирате с разглаждане, свивате го на кълбо и отново го разтягате. Като истинско тесто.
След това може да го завиете в одеяло и да го сложите „на топло“, за да втаса. И чакате. След известно време го отвивате, за да го намажете с масло – разтривайки нежно гръбчето му. Така тестото е готово, а детето – спокойно.
- Игри с вода
Без значение каква точно е играта, всяко занимание с вода успокоява детето. Дали ще прелива от едно канче в друго, дали ще използва играчка, капкомер или лъжичка, да за пълни кофичка, няма особено значение. Резултатът е едни – детето се съсредоточава и се успокоява. Топлата вана или душ имат същия ефект. Водата сваля натрупаното напрежение и възбуда. Ваната е добър лек за успокоение след бурен рожден ден или игри с приятели.
КАК ДА СЕ СПРАВИМ С АГРЕСИЯТА
Представете си следната ситуация – стоите и гледате малкото си ангелче от вратата на детската градина и си мислите колко сте щастливи, че го имате. И изведнъж то замахва с ръка и удря някое дете по носа.
Колкото и да е шокиращо за вас (и за останалите родители, които стават свидетели на сценката), агресивността е нормална част от развитието на детето. И действително, във възрастта между 3 и 4 години повечето деца грабят играчки от ръцете на другите, удрят, ритат или си крещят до посиняване един на друг различно често. Понякога причината е просто страх – детето ви може да нападне, ако например се чувства изместено от друго дете. Други възможни причини се дължат по-малко на инстинкт и повече на конкретни обстоятелства. Освен споменатото дотук, детето ви в тази възраст усвоява много нови умения от рязането с ножица до говоренето със сложни изречения. Това лесно може да го накара да се почувства претоварено от всичко, с което се опитва да се справи и това да избие в бой с някое приятелче. Ако пък детето скоро е тръгнало на детска градина, то трябва да привикне да е далеч от дома и ако в добавка към всичко това се почувства пренебрегнато или сякаш не получава достатъчно внимание, то може да отреагира като се сбие с първото дете, което му се изпречи на пътя. А понякога детето просто е гладно и уморено и тъй като не знае какво да направи в такива моменти, реагира с хапане, удряне или внезапно избухване.
Хубавото е, че детето ви най-вероятно ще израсте това агресивно поведение, когато открие, че може да използва думи вместо юмруци, за да разреши проблемите си. Ключът към това е да му помогнете да осъзнае – възможно по-скоро – че ще постигне по-добри резултати като изкаже притесненията си отколкото като скубе приятелчето си.
Какво можете да направите срещу агресията?
Реагирайте бързо
Опитайте се да отреагирате веднага, когато забележите, че детето ви става агресивно. Безполезно е да чакате да удари братчето си за трети път, преди да кажете “Стига” (особено пък ако сте го повторили десетина пъти през последния час). Най-добре е всеки път да давате ясно да се разбере, че прави нещо лошо. Отстранете детето от ситуацията за кратко на друго място – да поседи 3-4 минути мирно е достатъчно за дете на тази възраст. Идеята е да свърже поведението си с последствията и да разбере, че ако удря или хапе ще пропусне от веселбата. Независимо колко сте ядосани, се опитайте да не крещите, да не удряте детето и да не му казвате, че е лошо. Вместо да го накара да промени държанието си, такава реакция от ваша страна би му показала, че вербалната и физическа агресия са начинът на поведение когато си ядосан. Вместо това, дайте добър пример като се контролирате и спокойно отстраните детето от спорната ситуация.
Придържайте се към този план
Доколкото е възможно, отреагирайте на агресивното поведение винаги по един и същи начин. Колкото по-предвидима е реакцията ви (“добре, ти отново удари Ани – това значи отново да седнеш за малко без да играеш”), толкова по-бързо ще изградите определен модел, който детето ви ще разпознава и очаква. Резултатът ще бъде, че детето ще осъзнае,че ако се държи зле, ще бъде отстранено от игрите – това е първата крачка към контролиране на собственото поведение. Дори ако направи нещо, което ви излага на публично място, се придържайте към този план. Повечето родители разбират ситуацията, в която се намирате – всички минаваме през тези периоди. Ако ви зяпат, просто кажете нещо от сорта “Не е ли прекрасна тази възраст”
Говорете
Оставете детето да се успокои, а после спокойно обсъдете какво се е случило. Най-подходящото време за това е, когато то се е укротило и преди да е забравило случката – в идеалния случай, между половин и един час по-късно. Попитайте дали може да ви обясни каква е била причината за избухването (“Защо се ядоса толкова много на Тина?”). Обяснете, че е нормално да се ядосаш понякога, но не е хубаво да блъскаш, удряш, риташ и хапеш. Предложете на детето други начини да покаже колко е ядосано – например да рита топка, да удря по възглавницата, да намери възрастен, който да посредничи в спора или просто да изкаже на глас чувствата си:“Тина,много се ядосвам, че ми взе лилавия пастел”.Сега е подходящото време да научите детето да се отдалечи от вбесяваща ситуация или хора, докато измисли по-подходящ начин да отговори отколкото да размахва юмруци. Можете да помогнете на детето си, като четете заедно книжки на тази тема.
